|
 Владимир
Панков е журналист от Охрид. Председател на едно от
сдруженията на македонските българи - РАДКО. Автор на
книгата "Историческата истина за културната идентичност
на славянското население в Република Македония",
издадена в 2004 г.
- Г-н Панков, каква е програмата на сдружението РАДКО?
- С появата на сдружението РАДКО за първи път след
обявяване на самостоятелността на Македония се
институционализира група от македонски граждани, които
не само открито декларират собствената си българска
етническа идентичност, но и критично се отнасят към
официалната македонска историография. Нашата цел е да се
осветли обективно историческото минало, да се разобличат
лъжите и фалшификациите и да се възроди българският дух
на Македония.
- Какво означава РАДКО?
- След разпадането на Югославия и създаването на
Македония като самостоятелна държава македонските
българи пожелаха да се облегнат на някакво име символ. И
съвсем естествено се спряхме на Иван Михайлов и неговия
най-популярен псевдоним - Радко.
- Каква е вашата теза за същността на "македонския
въпрос"?
- Македонският въпрос излиза на сцената за пръв път след
1878 г., когато се създава българската държава след
решението на Берлинския конгрес. Територията на
Македония остава под османско владичество. И
освободителната борба на българското население от
Македония продължава. Дотогава такъв въпрос не е
съществувал, тъй като македонският въпрос е бил част от
общия въпрос за освобождаването на целия български
народ, засягащ еднакво трите географски области
населявани от него - Мизия, Тракия и Македония. От тази
гледна точка в своята основа македонският въпрос е
български национален въпрос.
- Може ли да говорим за различни периоди в разрешението
на този въпрос?
- Развитието на македонския въпрос може да се наблюдава
в четири последователни исторически фази. Първата фаза е
периодът след Берлинския конгрес до Балканските войни
(1878 - 1912 г.); втората фаза е периодът между двете
световни войни (1918 - 1941 г.); третата фаза е периодът
след Втората световна война до обявяване на
самостоятелността на Република Македония (1945 - 1991
г.), и четвъртата фаза е периодът от 1991 г. насам.
- Какви цели си поставят македонските българи в периода
1878 - 1912 г.?
- Член 23 на Берлинския конгрес задължава Високата порта
да извърши реформи, облекчаващи положението на
християнското население в империята, включително и в
Македония. Тъй като Османската империя не иска да
приложи на практика разпоредбите на този член, българите
от Македония - като мнозинството в тази провинция -
създават в 1893 г. революционна организация - ВМРО, и
започват въоръжена борба. Целта на организацията е
прилагането на този член или както се отбелязва в
Уставите на движението, автономия на Македония. Но
Османската империя остава последователна в намерението
да не прилага член 23 на Берлинския конгрес до
Балканските войни. И това е основната причина идеята на
ВМРО за автономия на Македония да не може да се
осъществи на практика.
- Какво се случи край Вардар след Първата световна
война?
- След Ньойския договор 1919 г. гърците получиха
половината, а сърбите - около една трета от територията
на Македония. Но аз ще говоря само за съдбата на
българите от Вардарска Македония. Тяхната борба всъщност
бе борба за запазване на македонската българщина.
Белград започва да третира българите като "южносърбянци".
Процесът на сърбизиране на българите, макар и жестоко
провеждан, като цяло се провали. Мнозинството българи от
Вардарска Македония запазват собствената си етническа
идентичност. В този период македонското освободително
движение се изявява много активно чак до 1934 г. ВМРО
води въоръжена и културно-просветна борба срещу
сърбизацията на българското население.
След като опитът за сърбизиране на македонските българи
не успя, след Втората световна война Титова Югославия,
подпомогната от Коминтерна, прилага нова тактика за
унищожение на македонската българщина. Така през 1945 г.
на територията на Вардарска Македония се създава
Република Македония в рамките на Югославската федерация.
Републиката е създадена на основание решението на
Коминтерна от 1934 г. за създаване на "македонска нация"
и на основание на доктрината за "македонизма" на
сръбския учен и политик Стоян Новакович. Републиката се
изгражда изцяло на антибългарска основа. Налага се и
създаването на т. нар. македонски език с въвеждане на
сръбската азбука, която е напълно чужда на морфологията
на българските диалекти във Вардарска Македония. По
такъв начин се извършва изкуствено отдалечаване от
българския книжовен език. Успоредно с това започва
процес на грабеж и фалшифициране на българската история,
отнасяща се до територията на Македония. Протича и
планиран процес за "македонизация" на българите във
Вардарска Македония. За жестокостта при осъществяването
на този процес ни говорят следните данни: около 24 000
души са избити и около 140 000 души преминават през
концлагери единствено защото не се отказват от
българското си етническо чувство и самосъзнание.
- Промени ли се нещо след 1991 г.?
- Съгласно конституцията на Република Македония почти
цялото славянско население в нея се третира като
"македонско" по етническа принадлежност. Всякаква проява
на българско етническо самосъзнание, както и всеки опит
за открито обсъждане на произхода на славянското
население от Македония продължава да се преследват от
властта. Гражданите, дръзнали да оспорят официалната
доктрина, се подлагат на наблюдение и им се правят
досиета от специалните служби. От друга страна,
държавният апарат на републиката издига истинска
"Берлинска стена" между Македония и България. Всичко
това е показателно, че в Македония нищо не се променило
в отношението към българите от Вардарска Македония, че
дебългаризацията на страната продължава, като крайната
цел на това намерение е тя международно да бъде
легализирана.
- И САЩ вече признаха Македония под конституционното й
име.
- Вашингтон категорично заяви, че признаването на
Македония е подкрепа за преодоляването на нестабилността
на държавата. Така че това признаване не бива да се
тълкува като легализация на дебългаризацията на
славянското население във Вардарска Македония. От друга
страна, може да се очаква и бързо решение на спора с
името на държавата между Скопие и Атина. Аз не бих искал
да влизам в подробности за спора с името между Македония
и Гърция, но и двете страни злоупотребяват с
географското име Македония.
Виржиния СТОЯНОВА |