|
 Сдружението
Радко със седалище в Охрид, което бе забранено от
Конституционния съд на Македония на 21 март, подаде
жалба в Европейския съд за правата на човека в
Страсбург. Основният довод за заличаване на устава и
програмата е бил, че са насочени към насилствено
уронване на конституционния ред в държавата и разпалване
на национална нетърпимост. На 27 октомври м. г. на
промоцията на сдружението в Скопие бяха хвърлени димни
бомбички, стана меле, в суматохата бе набит македонски
журналист. Но истинската “бомба“ беше речта на лидера на
“Радко“ Владимир Панков, който говори за доктрината на
“македонизма“ и за основната цел на сдружението, която е
“издигане и утвърждаване на македонското културно
пространство с приоритет на културно-историческата
идентичност на славянското население от Македония, което
през вековете е проявявало своята българска етническа
принадлежност“. Македонският хелзински комитет е отказал
да помогне на “Радко“ с юридическа помощ заради
“съображения за лична сигурност“, зави адвокат Йонко
Грозев от Български хелзински комитет и затова
българската организация е поела случая. Същата
неправителствена организация е помогнала на ОМО
"Илинден" ПИРИН, забранена от Конституционния съд на
България, да заведе дело в Страсбург срещу българската
държава.
- Г-н Панков, през април взехте досието си от МВР-Скопие,
а то е впечатляващо като обем. Наричали са ви "Одрин". С
какво си обяснявате интереса на тайните служби?
- Не вярвах, че е възможно досието ми да се състои от
2500 страници. От съдржанието на досието е видно, че съм
следен от службите за сигурност заради моите убеждения.
През 1993 г. "Одрин" е с гриф "политически тероризам", а
през май 2000 г. е прехвърлен на – "политически
екстремист". Това означава, че аз продължавам да бъда
следен и съм прехвърлен на агенцията за разузнаване.
- В досието ви има доста имена на български журналисти,
които са се срещали с вас и са правили интервюта – Владо
Танев, Динко Драганов, Иво Инджов, многократно срещнах
моето име, на Петьо Цеков, Елена Гюркова. Защо имената
на български журналисти са интересни за специалните
служби?
- Българските журналисти се интересуваха не лично от
мен, а от инициативата през 1993 г. за регистрация на
сдружение ВМРО "Иван Михайлов". Полицията ме е следила и
е водила досие, смятайки, че с тези контакти правя
някаква държавна диверсия. Проблемът беше в моет
убеждение, че славянското население в Македония по
произход е българско. В една демократична държава човек
има право свободно да изразява убежденията си,
независимо дали отговаря на официалната доктрина или не.
- Какви действия предприемате относно забраната на
“Радко“ от Конституционния съд на Македония?
- 2-3 дни преди промоцията на “Радко“ имаше инициатива
на трима адвокати от Скопие да се провери дали уставът и
програмата на сдружението отговарят на закона. Ние не
бяхме повикани от Конституционния съд, за да изложим
мнението си, а няколку дни след начелото на кризата с
албанците “Радко“ беше забранено. Решението е
тенденциозно и неоснователно. С твърдението, че
славянското население на Македония е българско по
произход не се нарушава конституционният ред в
държавата, а това беше основният мотив за забраната на
“Радко“. Затова водим дело срещу Македония в Страсбург. |