Събота, 26 Юни 2010г. Автор: Емилия Антова
Спаска Митрова е родена на 13 юли 1983 г. в Гевгели, Македония. Българска гражданка. Завършила е английска филология в Югозападния университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Работила е като преподавател по английски в Гевгели. Разведена с едно дете, Сузана на 3 г. На 27 юли 2009 г. заради битов спор с бившия й съпруг е арестувана и вкарана в затвора в Идризово, а детето и? е взето и настанено в социален дом. Към момента е с отнети родителски права, а предстои делото да се гледа на последна инстанция. Има и присъда за обида на съда - 9 месеца условно и 500 евро глоба.
- Къде живееш в момента?
- В момента съм в Благоевград, при приятели. Почнах да работя в частното училище "Александър", преподавам английски, имам завършено висше образование. Вече съм там от около един месец.
- Как се справяш с парите?
- Досега приятели ми помагаха, сега започвам да работя и се надявам да се оправя.
- Познават ли те хората в Благоевград, като вървиш по улиците?
- Разпознават ме, но всичко е нормално. Спират ме, за да ми кажат, че съм смела, че ме поддържат и че каузата ми е справедлива, че ще ме подкрепят докрай. Това значи много за мен.
- Как се чувстваш след такива срещи?
- Казах от самото начало: ще отида до край в борбата за правата на българите в Македония, каквото и да става.
- Как са регламентирани срещите ти с дъщеричката ти Сузана?
- Всеки месец първата и третата седмица имам право на уикенд при мен вкъщи, в Македония. Два дни са много малко, а искам същевременно много неща да направим заедно.
- Планираш ли къде да я заведеш, какво да правите?
- Разбира се. Сузана харесва да рисува, обича да й чета приказки.
- Коя й е любимата?
- За "Пепеляшка".
- Какво ти е най-мило при срещите с нея?
- Всичко, но най-вече това, че спи с мен. Така е, откакто е родена. Постоянно бяхме заедно, а и сега, когато сме двете, също. Проблемът е, че когато я взема, отношението й е променено. Баща й и близките му й говорят, че не я обичам, че съм я напуснала. Трябва ми всеки път време да й напомня, че това не е истина, е я обичам, но тя го вижда. В началото не искаше да ми каже нито мамо, нито името.
- Добре ли се грижат за малката?
- Сузана живее при баща си, с двамата му родители и сестра му в гарсониера.
- И всички се грижат за детето?
- Както виждам, никой не се грижи. Не е облечена както трябва, не е хранена както трябва. Когато е при мен, й купувам храна и дрешки, но не смея нищо да й давам.
- Здравичка ли е?
- Последните пъти я вземах болна. Сузана има алергична астма, която често се повтаря. Това ме притеснява, защото не ми казват как я лекуват и какво трябва да правя, когато тя е при мен.
- От колко време Сузана е при баща си?
- От както ме вкараха в затвора, значи това беше 27 юли 2009 г. Осем месеца нямах свиждане. По закон в затвора имах право на свиждане с детето - и тези права ми ги отнеха. Лошото е, че и сега близките на бившия ми съпруг не гледат детето, а освен това са изпълнени с голяма омраза към българите и към мен, а това се отразява на детето.
- Мъжът ти нали знаеше, че си българка, като те взе?
- Знаеше, но нещата се промениха.
- Ти прие предложението на Димитър Стоянов да работиш като сътрудничка, защо, на какво разчиташ?
- Искам да помогна на всички българи в Македония, защото там казват, че с процеса срещу мен искат да дадат урок на нашите хора. Затова ще се боря такова нещо да не се случи пак на друг човек, който ще бъде с орязани права само защото е българин.
- Не те ли притеснява, че ще си сътрудник на евродепутат от АТАКА и че за решението ти ще те атакуват опонентите на националистите?
- Както казах вече, по-лошо за нашия народ в Македония не може да стане. АТАКА ми дава възможност да защитя интересите на нашия народ там. Ако предложението беше дошло от друга политическа сила, сигурно щях пак да приема. Но АТАКА се сети първа. Никога не съм отбивала помощ. ВМРО например много ми помогнаха. Благодарение на тях ми позволиха свиждане с детето. Не ме оставиха и до днес, винаги ще съм им благодарна. Но аз трябва да продължа напред. Трябва ми повече сила, за да мога да помогна на нашите хора там. Мисля, че Димитър е човекът, който може да помогне - и на мен, и на тях.
- Какво впечатление ти направи евродепутатът от АТАКА?
- Много силно. Стабилен и свестен.
- Той каза, че си смела жена. Такива ли са и другите българи в Македония?
- Нашите българи там мълчат, защото непрестанно ги мачкат. Има и други случаи на разправа с българи преди мен и след мен, но те мълчат и не протестират, въпреки че не им харесва и страдат заради несправедливостта, която трябва да изтърпят.
- Кое отключи говоренето при теб, това че трябва да се бориш за детето си ли?
- Едно, че трябва да се боря за детето, друго - че трябва да се боря за своите права. И ние, българите в Македония, сме хора, и ние имаме свои права.
- Беше ли чувала името на депутата Явор Нотев, който ще поеме защитата ти?
- Не. Но сега разбрах, че е изключителен адвокат.
- Какви са надеждите ти, как ще се развие делото?
- Ще си върна детето. Ще се боря за това и сигурна съм, ще ми го върнат.
- Като сътрудник на евродепутат в Брюксел ще имаш трибуна, ще можеш да разкажеш за себе си и за дъщеря си.
- Ще им разкажа, за да разберат, че в Македония няма справедливост за българите. Затова трябва да се преборим да запазят нашите човешки права, защото за нас, българите, македонските закони не важат.
- Разбрах, че на наказателното дело за обида на съда си била без адвокат.
- Да. И за делото за отсъждане на детето някои от адвокатите се отказаха седмици преди началото, защото се страхуваха и бяха под натиск.
- Как реагират на това, което се случва с теб, твоите съседи, хората от твоя град?
- Има хора, които ме подкрепят през цялото време, но не явно, защото ги е страх. Това е нормално, защото ще си изгубят работата. Преди да започнат делата срещу мен, бях учител една година. И след това ме уволниха, защото съм имала българска диплома, тя не била валидна. Завършила съм Югозападния университет в Благоевград. Когато започнаха делата, останах без работа и цялото семейство остана без работа.
- Как живеехте?
- Как живеехме?! С помощта на приятели. И в момента родителите ми, които са 57-и набор, нямат работа. Там имаме жилище и не може всички наши хора да си тръгват, да идват в България, като оставят всичко. Това означава да се предадат всички. Затова казах, че ще се боря и ще се опитам да дам още повече сила на нашите хора, за да не се случва повече тази несправедливост с нас и с нашите деца.
- От години ли е така, или сега положението на българите в Македония се е усложнило?
- Аз съм само първият случай на майка с дете, което е взето. По-болно няма от това нещо, което го направиха. Други българи затова, че са българи, най-често остават без работа.
- Няма ли женски организации в Македония, които да те подкрепят, ти си майка?
- Няма. Те там са система, те си държат на едно - на македонизма.
- Няма ли организации за защита на детето, които да помогнат на Сузана?
- Не, както виждате.
- Какви са плановете ти от тук насетне?
- Първо да си взема Сузана тук, в България. Да, тя ще има свиждане с баща си, както е при нормалните хора. Никога не съм оспорвала правата му и няма да ги оспоря. Тя му е дъщеря, той и е баща. Но трябва да си е при мен, както и всяко нормално дете, за да расте в една нормална среда.