Свещ. Иван НАЙДЕНОВ
Великото дело на Солунските братя равноапостоли е оставило своя дълбок отпечатък върху всички етапи на героичен възход и съдбоносни падения в тринайсетвековната история на нашия народ. Значението на тяхното дело не се мери с дни, години, векове. То преминава над тях, защото е Божие дело в света. То е Божие в двояк смисъл: първо, че Бог устрои това дело, че е станало по Божий промисъл. Защото преди всичко Бог ни изпрати двамата равноапостоли и просветители в най-решителния и съдбоносен за народа ни момент. После, делото на св. Кирил и Методий е дело Божие още и в тоя смисъл, че то е имало за цел да ни доведе до Бога. Защото Солунските братя бяха преди всичко апостоли на Христовото учение и проповедници на вярата.

Св. Кирил и Методий ни дадоха християнската вяра и славянската писменост. Те са възродители на славянските народи. Тяхното епохално дело започва в манастира "Полихрон", където, възгорени „от словесен огън", „богоподвижните им пръсти" сътвориха старобългарската писменост, а после лично просветиха славянските народи. Светите братя отначало преведоха най-необходимите богослужебни книги. Те бяха: Неделник (изборен), Служебник, Требник и част от Псалтира. После св. Методий превел Стария Завет без Макавейските книги, Номоканона, Патерика (Отечник). Поетичният дар на св. Константин е блестящо разкрит в „Изложение на правaта вяра". „Проглас към Евангелието", „Химн в чест на св. Климент Римски". Редица техни и на първите им ученици писания и днес са прочути и се съхраняват в световните библиотеки: Лондонско, Реймско, Асеманиево, Зографско евангелие, Синайски псалтир, Клоцов сборник, Енински апостол, Хилендарски, Зографски, Македонски, Киприанов и др. листи.
Езикът, на който светите братя направили своите преводи, е солунският диалект от втората половина на ІІІ век. Знаем, че те, превеждайки свещените и богослужебни книги на старобългарски език, станаха първо просветители на славяните във Великоморавия, а след това на българския народ най-вече чрез светите си ученици.
И азбуката, която св. братя с Божия помощ сътвориха, и свещените книги, които те преведоха и ни дадоха, и школите, които чрез учениците си създадоха, и разпространението на християнската вяра между славянските народи - всичко това най-силно и убедително доказва и най-вярно свидетелства за тяхното богопратеничество, за тяхното апостолство!
Трябва да се изтъкне и друг един факт: св. братя бяха не само просветители на славянските народи, но и духовници, нещо повече - хора светци. Такива ни ги представят техните най-ранни жития и богослужебни чинопоследования. Те бяха по живот чисти и свети. Те бяха мъченици, подвижници, чудотворци и богоозарени мъже. Вижте св. Константин Философ: учеността му е необикновена, мъдростта му е изключителна, целомъдрието му - удивително, волята му - несъкрушима! Вижте и св. Методий: благочестието му е достойно за възхвала, ревността му в благовестието - равноапостолна, обичта му към славянските братя - безпределна! Следователно, св. равноапостолни братя са не само просветители и носители на култура за славянските народи, но и небесни покровители и застъпници за нас пред Бога.
Величествено, славно и безсмъртно е тяхното дело както за нашия народ, така и за целия славянски свят!
През тежкото петвековно робство българският народ се запази и оцеля от асимилация благодарение на Кирило-Методиевото дело. Така също чрез него стана възможно и нашето народностно възраждане. Родолюбивият зов на преподобни Пасисий, който носеше ревността и самоотречението на славянските равноапостоли, се подема от плеада възрожденци. Неговите идеи и мисли всяват надежда и засилват обаянието на Солунските братя и любознателния интерес към делото им. Въпреки историческите превратности в съдбата си българският народ и днес в ученолюбието, труда и миролюбието си „гори с огъня на св. Кирил и Методий".
Но делото на светите равноапостоли и просветители славянобългарски има и общосветовно значение: първо, че събори средновековната заблуда за „триезичието", и второ, че чрез славянската култура, на която те положиха началото, световната култура се обогатява до ден днешен с много трудове на писатели, литературни и други дейци.
Църковният песнотворец в благоговение пред делото им се пита: „С какви похвални венци да украсим богомъдрите блажени учители?" От нас най-похвалният венец за светите братя ще бъде да останем верни на техния завет. А кой е техният завет? - Той е запечатан в техния тропар: да се утвърдят славянските народи в православие и единомислие, да се умири светът и да постигнем спасение на душите си!
Каква по-сърдечна, дълбока и искрена почит бихме могли да въздадем на св. братя Кирил и Методий от тая - да останем верни на завета им! Нека славянските равноапостоли и просветители, които бяха символ на единство, равноправие и разбирателство между всички народи в една епоха на тревожни разделения върху основата на език, култура, църковно учение и идеология в християнския Изток и Запад, да бъдат, както ги почитаме, молитвени застъпници пред Бога на нашия народ, за да бъде той просветен и издигнат, благочестив, обществено здрав, държавно укрепен и да служи на делото на мира и побратимяването в целия свят. Амин.