|
Съдбата на Македония никога не е била
чужда, нито пък може да бъде чужда на свободните българи
от РБългария, тъй като българите от Македония винаги са
били неразделна част от българската етническа общност.
През дългите векове на политическо и духовно робство и
времето на епохалните борби за църковно-езикова и
културна свобода духовните връзки между македонските и
останалите българи укрепнаха от огъня на много общи
жертви и страдания и станаха неразривни.
Двете балкански и двете световни войни, в които
свободните българи положиха върховни усилия и дадоха
толкова скъпи жертви за свободата на еднородните си
братя в Македония е второто голямо доказателство за
постоянството на българското духовно единство. Пролятата
кръв на българските синове и принесените морални и
материални жертви остават незабравими за всяко
македонско сърце.
За съседите на РБългария, Македония и македонците
остават единствено политическа тема, предмет на
политически кроежи и империалистически стремежи. Но ако
се вгледаме в българската култура, която изразява душата
на българския етнос, неоспорим е фактът, че Македония и
българите от Македония са втъкани в същността й.
Но за съжаление злощастната съдба на Македония и на
българите от Македония не позволи аргументите да се
превърнат във фактор за формирането на политическа
реалност.
От друга страна, след като човечеството няколко века се
е развивало и ръководело от националните идеи, доказали
чудото на творчеството във всички области на живота,
днес съвременният свят , с всички свои постижения,
изисква по-различно поведение и съзнание, които поставят
общочовешките ценности над всичко. Само с развитието на
общоевропейския процес на интеграция, асоцииране и
възприемане на общоевропейската ценностна система, чиято
основа са християнският морал и светоглед, процесите ще
вземат друга насока. Тогава хората ще се вдъхновяват от
териториални придобивки, а от културни и икономически
влияния. В такъв контекст трябва да се разглежда
възможността от възобновяване на нашето духовно единство
и ясно дефиниране на българското културно пространство.
Предходните мисли предпоставят заключението, че Европа
създаде македонския въпрос през последната четвърт на
XIXв., а той ще бъде решен в рамките на интегрална
Европа на XXIв.
В духа на тези протичащи европейски процеси и в
контекста на възобновяване на духовното единство на
българите от РМакедония и РБългария, зачитането на
всички граждански права на македонските граждани, които
открито демонстрират съзнание за собствената си,
българска етническа принадлежност, трябва да бъде основа
на взаимодействието между двете държави. Тази позиция ще
представлява и моста на обединението.
С появата на сдружението “РАДКО" за първи път в
РМакедония се институционализира групата на македонските
граждани, които открито декларират собствената си
българска етническа идентичност. Иначе “РАДКО" е
гражданско и неполитическо сдружение, конституирано и
регистрирано въз основа на македонския правен ред и
стандартите на международното право с цел да действа в
културно-просветната сфера, като я анализира и се отнася
критично към официалната македонска историография.
Промоцията на “РАДКО" и извършеният опит за войнстваща
диверсия спрямо дейността му, а по-късно – повикът за
неговата “изолиране”, “прогонване”, “неотложна забрана”,
след това дръзкото героизиране на “бомбаджиите”, които
безусловно водят до репресии спрямо членовете на
“РАДКО", са факти, решително затвърждаващи извода, че в
РМакедония не се уважават елементарните граждански права
на българите.
Описаната обстановка е причината за обръщението ни към
Вас с това отворено писмо, както и с молба за проява на
солидарност от Ваша страна към положението ни и открита
подкрепа на действията ни.
Охрид 17. 01. 2001г. |