|
01. МАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
Повече от сто години вниманието не само на политическия
и културния свят, но и на широкото световно обществено
мнение е привлечено от македонския въпрос, като
най-драматичен пункт в неспокойното положение на
Балканите. Въпреки че световната дипломация често се е
занимавала с него, въпреки че международният печат
постоянно е изтъквал необходимостта от справедливото му
уреждане, и въпреки че студената война приключи и
започна демократизацията на бившите социалистически
източноевропейски страни, македонският въпрос остана в
старото си състояние на неуреденост.
В света се знае, че македонският въпрос излиза на
сцената за пръв път след 1878 г., т.е. когато се създава
българската държава, след решението на Берлинския
конгрес. Територията на Македония тогава остава отново
под османско владичество и заради това започва
освободителната борба на българското население. Така
започва да се говори за отделен македонски въпрос.
Дотогава обаче такъв въпрос не е съществувал, тъй като
той е бил част от общия въпрос за освобождаването на
българския етнос, част от общия български етнически
въпрос, засягащ еднакво трите големи географски области,
населявани от българския етнос, Мизия, Тракия и
Македония. От тази гледна точка в своята основа
македонският въпрос е български етнически въпрос.
Македонският въпрос може да се наблюдава в четири
последователни исторически фази:
- Първата фаза е периодът след Берлинския конгрес до
Балканските войни, 1878г. – 1912г.;
- Втората фаза е периодът между двете световни войни,
1918г. – 1941г.;
- Третата фаза е периодът след Втората световна война до
обявяване на самостояттелността на Р. Македония, 1945г.
– 1991г. и
- Четвъртата фаза е периодът от обявяване на
самостоятелността на Р. Македония до днес, 1991г. –
2003г..
01.01. Първа фаза (1878г. – 1912г.)
В член 23 на Берлинския конгрес са предвидени известни
правдини за населението което живее на територията на
Македония. Тъй като Османската империя не иска да
приложи на практика разпоредбите на този член, българите
от Македония като етнос на мнозинството в тази провинция
-, те наброяват повече от половината на целокупното
македонско население, създават в 1893 г. революционна
организация, Македонското освободително движение, и
започват въоръжена борба. Целта на организацията е
прилагането на този член, или както фигуративно се
отбелязва в Уставите на движението, автономия на
Македония.
Обаче, трябва да се признае, че в този момент не
съществува опасност от унищожаване, нито физическо, нито
духовно на Българщината в Македония. Българският етнос е
признаван винаги от османската империя и той успява да
съхрани идентичността си в течение на пет века.
Единствената сериозна заплаха, особено в края на 18 и
началото на 19 век съществува от страна на гърците,
най-вече от страна на гръцката патриаршия. Тенденцията
се запазва до 1870г. когато се създава българската
Екзархия. С издаването на султанския ферман – 28
февруари 1870, признаващ съществуването на самостоятелна
българска църква етническото и национално битие на
българите в границите на Османската империя е
гарантирано. Следователно, след Берлинския конгрес в
Македония при продължаващото османско владичество може
да става дума оттук нататък само за борба в името на
политическото им освобождение. Както е известно,
кулминацията на тази борба е Илинденско -
Преображенското въстание.
Османската империя остава последователна в намерението
да не прилага член 23 на Берлинския конгрес чак до
Балканските войни, така че идеята на Македонското
освободително движение за автономия на Македония не можа
да се осъществи на практика.
01.02. Втора фаза (1919г. – 1941г.)
Забележка: Аз ще говоря по нататък само за Вардарската
част на Македония и за съдбата на Българите от Вардарска
Македония.
С Ньойския договор, 1919 г., Вардарска Македония е
предадена на властта на кралството СХС, по-късно
кралство Югославия. Сръбската власт започва да третира
българите като “южносърбянци“. Процесът на сърбизиране
на българите, макар и жестоко провеждан, не може да се
характеризира като успешен. Мнозинството българи от
Вардарска Македония бранят ревностно и запазват
собствената си етническа идентичност.
В този период Македонското освободително движение се
изявява много активно. Така то действа и по-нататък -
чак до 1934 г., когато престава да съществува като
революционна организация, води въоръжена и
културно-просветна борба срещу Югославския режим във
Вардарска Македония, срещу сърбизацията на българското
население.
Забележка: От 1934 г. и до днес Македонското
освободително движение се проявява чрез разни
организации, легални или нелегални, формирани в страната
или в чужбина от емиграцията, които водят непрекъсната
културно-просветна борба за запазване на Българщината
във Вардарска Македония.
01.03. Трета фаза (1945г. – 1991г.)
През 1945 г. на територията на Вардарска Македония се
създава Република Македония в рамките на Югославската
Федерация. Републиката е създадена на основание
Решението на Коминтерна от 1934 г. за създаване на
“Македонска нация“ и на основание на доктрината за
“Македонизма“ на сръбския учен и политик Стоян
Новакович. Това означава, че републиката се изгражда на
антибългарска основа.
Налага се и създаването на така наречения “Македонски
език“ с прилагане, разбира се, на сръбската азбука,
която е напълно чужда на морфологията на българските
диалекти в Македония. По такъв начин се извършва
изкуственото отдалечаване от Българския книжовен език.
Успоредно започва процес на грабеж и фалшифициране на
българската история, отнасяща се до територията на
Македония. Протича и планиран процес на дебългаризация и
“македонизация“ на Българите във Вардарска Македония. За
жестокостта при осъществяването им говорят следните
данни: около 24.000 души са избити и около 140.000 души
преминават през концлагери, единствено защото не се
отказват от Българското си етническо съзнание.
01.04. Четвърта фаза (1991г. до днес)
Република Македония, като самостоятелна държава се
създава след разпадането на Югославската Федерация през
1991 г.. Съгласно Конституцията на Републиката, почти
цялото славянско население в нея се третира като
“македонско“ по етническа принадлежност.
Всякаква проява на българско етническо съзнание, както и
всеки опит за открито обсъждане на произхода на
славянското население от Македония се преследват от
властта, а гражданите, дръзнали да оспорят официалната
доктрина се подлагат на наблюдение и им се правят
политически досиета от специалните служби. На пример:
Моето досие, което беше правено в периода 1993 г. до
2000 г. съдържа 2.500 страници. От друга страна,
държавният апарат на републиката издига истинска
“Берлинска стена“ между Р. Македония и Р. България.
Всичко това е показателно, че в Р. Македония нищо не се
е променило в отношението към Българите от Вардарска
Македония, че дебългаризацията на страната продължава,
като крайната цел на това намерение е тя международно да
бъде легализирана. |