|
Димитрина Нанева
На 21 март 2001г. Конституционният съд на РМакедония
отмени регистрацията на културно-просветното сдружение
"Радко” от Охрид. Съгласно решението на съда,
дружеството чрез програмата и статута си “поставя под
въпрос конституционния ред на РМакедония, призовава към
неговото насилствено разрушаване и създаване на
национална и верска омраза”. Решението на
Конституционният съд на РМакедония не подлежи на
обжалване и е окончателно.
В хаоса на пристигащите съобщения за военните действия в
братската нам страна сякаш тази новина не впечатли нито
една от медиите ни и водещите им журналисти. Сигурно
това беше и целта на избрания момент – българският
национален интерес е пряко засегнат от дестабилизацията
на РМакедония, та на тази “малка подробност” ли ще спре
вниманието си политическият ни елит!? Разбира се,
царицата – новина управлява четвъртата власт; но никой в
публичното ни пространство дотогава не разкри “новина” в
обстоятелството, че членовете на дружеството бяха
заплашвани със смърт по телефона, че непрекъснато бяха
обвинявани в неофашизъм, че им се “натрапваха” български
съветници.
Така се случи и с постановеното решение на Македонския
конституционен съд. Основание за постановяването му
стана инициативата на трима македонски адвокати от
24.октомври 2000г. – Ягнула Куновска, Душко Апостолски,
Лефко Таневски, в която те посочват: “ Сдружението
пропагандира дейност с всичките възможни средства на
Ванчовата идеология за промяна на националното съзнание
на македонския народ в полза на чуждо национално
съзнание...” и “Сдружението реабилитира и легализира
тероризма и фашизма, които са най-съществените
характеристики на дейността на Хитлеровия съучастник
Ванчо Михайлов...”
Ще оставя настрана доскоро познатата и нам фразеология и
само ще припомня културно-просветните цели на дейността
на “Радко”:
- издигане и утвърждаване в македонското културно
пространство на културно-историческата идентичност на
славяните от Македония, които столетия са се проявявали
като българи;
- възпитание на основата на традиционните етични и
човешки норми;
- утвърждаване на идеите на македонското освободително
движение.
Средствата, чрез които движението ще постига целите си,
са “собствена книгоиздателска дейност, собствен вестник
и електронни медии; собствена библиотека, организиране
на конференции, семинари и трибуни с участието на научни
и културни дейци от държавата и чужбина.
Нека историците да се произнасят за произхода на т.нар.
македонска нация и да характеризират дейността и
възгледите на последния ръководител на ВМРО – Иван
Михайлов. Непредубеденият читател сам пък да отсъди дали
“Радко” призовава към “насилствено разрушаване на
конституционния ред в РМакедония и го поставя под
въпрос...” Нашата задача ще бъде да му помогнем, като
представим на височайшето му внимание текстът на някои
членове на Конституцията на РМакедония, приета на 6
януари 1992г.
ТЕКСТЪТ
Чл.16.Свободата на личното убеждение, съзнание,мисъл и
публично изразяване на мисълта е гарантирана..
Чл.20 На гражданите се гарантира свободата на сдружаване
за упражняване и защита на техните политически,
икономически, социални, културни и други права и
убеждения.
Програмата и дейностите на политическите партии и
другите асоциации на гражданите не могат да бъдат
насочени срещу насилственото разрушаване на
конституционния ред на републиката или да поощряват или
подбуждат към военна агресия или етническа, расова или
религиозна омраза или нетърпимост.
Чл25 На всеки гражданин се гарантира уважението и
защитата на личния му живот, както и този на семейството
му, а така също и на неговото достойнство и име.
Чл.36. Републиката осигурява особени права на социална
защита на ветераните от антифашистката война и от цялото
македонско национално освободително движение, както и на
тези, които са преследвани и затваряни за идеите на
отделната идентичност на македонския народ и на
македонската държавност.
Тези особени права се гарантират със закон.
Чл.49. Републиката се грижи за статуса и правата на
лицата, принадлежащи към македонския народ в съседните
страни, както и на изселниците от държавата,поддържайки
културното им развитие и поощрявайки връзките с тях.
Чл.110. Конституционният съд на Македония:
защитава свободата и правата на лицата и гражданите,
отнасящи се до свободата на комуникация, съвестта,
мисълта и дейността, както и забраната на дискриминация
между гражданите на основата на пол, раса или
национална, социална или политическа принадлежност.
Не без значение е и втората поправка на Македонската
конституция към параграф I "Основни права и свободи на
лицата и гражданите", чл.49, която гласи: “В
упражняването на този интерес републиката не се намесва
в суверенните права на другите държави или във
вътрешните им работи.”
Повод за размисъл
Едва ли ще се намери читател, който след прочита на
горните текстове да се възхити от решението на
Македонския конституционен съд. Едно обаче е сигурно -
"Радко” заплаши дори със самото си присъствие в
публичното пространство националното самосъзнание на
македонския народ. Защо ли?! Нима 8 човека – членовете
на дружеството - са “терористите” и ”фашистите”, които
ще хвърлят в гражданска война или ще подпалят Македония?
Или пък с книжовната си дейност сдружението можеше да
възпламени “етническата омраза” в държавата?!
Сигурно, никой от нас ,българите в България,, не може да
си представи положението на деветчленния състав на
Македонския конституционен съд, някои от членовете на
който са подписали смъртната присъда на повече от 5
хиляди етнически българи в бившата юго-република,
принудило ти да приравнят с решението си дейността на
едно културно-просветно сдружение с албанския тероризъм.
Или пък да не повярваме, че в 2-милионна Македония,
агентите са наброявали близо 450 хил. души?! А защо,
например, Македонският конституционен съд не се
произнесе за скандала с подслушването на гражданските
лица и общественици в държавата? Нима той не влиза в
противоречие с чл.17 от Македонската конституция,
гарантиращ “свободата и конфиденциалността на
кореспонденцията и другите форми на комуникация”?
Някои отговори
Без съмнение управляващият македонизъм в днешна
Македония за пореден път доказва, че напълно копира и се
ръководи от доктрината на третия интернационал за
наличието на македонска нация. Нещо повече – решението
на Македонския конституционен съд за отмяна на
регистрацията на сдружението “Радко” е юридическото
доказателство за това.
Желанието пък на сърбокомунистическите медии да
представят това решение като реципрочна реакция на
решението на Българския конституционен съд за заличаване
от съдебните регистри на ОМО-“Илинден”, е непродуктивно,
идентифициращо се с масова инсинуация.
Решението на Македонския конституционен съд освен че е
рецидив на едно отминаващо време, е и провокация към
устоите на добрите отношения между РБългария и
РМакедония. То е практика, недопустима в XXIв; практика
в пълно нарушение и противоречие с европейските
демократични норми и ценности на сътрудничество и
разбирателство.
Всъщност с решението си Македонският конституционен съд
не опроверга тезата, че не може да гарантира
гражданските права и свободи на македонските граждани,
включително правото им на свободен достъп до информация. |