|
Вторник, 29 Юни 2010г. Автор: Мария
Маринова
 Димитър
Кинов Стоянов е роден на 17 май 1983 г. в София. Народен
представител в 40-то НС и втори мандат депутат в
Европарламента от партия АТАКА. Съгласно изнесените от ЦИК
данни, на първите евроизбори в България през 2007 г. той е
най-добре представилият се мажоритарно кандидат - за него са
подадени 26 519 преференциални гласа. Заместник-председател на
АТАКА. Завършил право в СУ "Климент Охридски".
- Г-н Стоянов, какви са вашите мотиви да назначите точно
Спаска Митрова за свой съветник?
- Моите мотиви са съвсем логични и разбираеми за всички.
Спаска Митрова се превърна в емблема на дискриминационната
политика, която Република Македония провежда от години спрямо
хората, имащи смелостта да заявят твърдо и ясно своя български
произход. Тя е най-тежкият случай на репресия над българи в
Македония. Смятам, че тази дискриминация трябва да бъде
изобличавана в европейските институции, защото помните, че
когато България беше кандидат за член, много внимателно се
следяха всички подобни въпроси, отправяха се критики. Към
Република Македония не трябва да се прилага двоен аршин.
Скопие трябва да спазва, при това системно, европейските
изисквания за защита правата на човека и гражданина, особено
спрямо хората с българско самосъзнание, които заявяват открито
българския си произход. С привличането на Спаска в моя екип ще
дадем ясен знак, че Европейският парламент ще бъде информиран
всеки път, когато Република Македония си позволи да нарушава
човешките права на хора, които заявяват българския си
произход.
- В чисто прагматичен смисъл, какво точно ще работи Спаска
Митрова, по какви въпроси ще търсите нейния съвет?
- Като член на българското сдружение "Радко", което между
другото осъди Република Македония в Европейския съд за правата
на човека в Страсбург, тя има връзки и контакти с други хора,
репресирани по подобен начин. Те не са известни, между
другото, нейният нашумя заради по-голямата си бруталност. Но в
момента има поне още един човек, който поради заявено
българско самосъзнание е в затвора. Той се казва Мирослав
Ризински. Спаска познава технологията на репресията и ще може
да води не точно статистика, а по-скоро хроника на случаите на
дискриминация и репресии, така че те да могат да бъдат
излагани пред европейските институции и форуми. Защото даже по
нейния случай много от фактите - например това, че е била
пребивана в полицията няколко пъти, останаха неизвестни. Аз
искам фактологията. Искам фактите и обстоятелствата не само за
нейния случай, но и всички подобни случаи в Македония да бъдат
събрани, за да могат да бъдат представени пред европейските
институции и да се покаже с факти, че това, което ние говорим
в Европейския парламент, е действителност и трябва да се
вземат мерки.
- Какви мерки трябва да бъдат взети? Изобщо, какъв ще бъде
резултатът от цялото това представяне?
- Не трябва да толерираме тормоза и хвърлянето на невинни хора
в затвора. Спаска Митрова е политическа жертва в Македония,
затова трябва да има политическа поддръжка у нас. Тя отказа да
преклони глава и трябва да вземаме пример от нейната сила. Тя
ще става все по-известно име в ЕП. От развитието на случая й
нататък ще зависи до голяма степен членството на Македония в
ЕС. Трябва да бъде упражнен натиск върху Република Македония
да прекрати практиката на репресии срещу българите, които са
нейни граждани. Ние ще поставим този въпрос в Европейския
парламент. Крайната ни цел е членството на тази република в ЕС
да бъде обвързано с прекратяването на терора върху хората,
които признават и заявяват българския си произход.
- Къде ще работи и живее Спаска Митрова? До вас в Брюксел
ли ще бъде, или ще остане в България?
- Засега тя се установява в Благоевград, тъй като все още има
право на свиждания с дъщеря си, за която води дело в момента.
Желанието на Спаска е да остане по-близо до детето си. Освен
това, така ще бъде и по-близо до проблемите на българите в
Македония, особено от гледна точка на това, което вече казах -
събирането на информация за други подобни случаи. Но тя,
разбира се, ще има пълен достъп до Европейския парламент. Там
ще бъдат организирани семинари, на които ще бъдат представени
събраните от нея факти.
- Спаска Митрова беше осъдена, макар и условно, да плати
една сума, която би могла да бъде сериозна за нея. Смятате ли
да й помогнете?
- Първо, предприемаме мерки, за да й осигурим адекватна защита
пред съда. Днес разговаряхме с депутатите от АТАКА Явор Нотев
и Огнян Стоичков, които са юристи, практикуващи адвокати.
Знаете, Нотев е може би най-добрият наказателен адвокат в
България. В Република Македония се упражнява политически
натиск върху адвокатите да не поемат нейното дело, или да не
го водят качествено. В резултат от този натиск на последното
дело, за което вие споменахте, Спаска се е явила без защитник.
Нашите юристи ще проучат възможността за осигуряване на
юридически съветник. Смятаме, че от българска страна може да
се осигури поне съветник и в момента се проучват възможностите
как български адвокат може да встъпи в производството и да го
води, тъй като е необходимо Спаска Митрова, като подсъдима по
законите на Република Македония, да се ползва с качествена
защита. Делата срещу нея са поръчкови, това е ясно, тяхната
единствена цел е тя да бъде смачкана като човек, който е
заявил нещо, което осуетява водената от тази република
политика. Но въпреки това, вкарването на, нека ги наречем,
външни наблюдатели в процеса, би могло да доведе до малко
по-различни резултати. Всъщност това е нашата цел - да се
осигури качествена защита и външно наблюдение върху това,
което се случва в македонския съд.
- Каква заплата ще получава Спаска Митрова срещу това,
което ще върши?
- Мисля, че не трябва да стигаме до издребняване. Това, което
ще ви кажа, е, че Спаска ще получава достатъчно
възнаграждение, за да може да си наеме квартира и да има
средства за нормален живот в България към момента. Когато
пътува, ще й бъдат осигурени придружители, няма да пътува сама
в Македония. Ще направим всичко, така че тя да се чувства
защитена и да може да се концентрира върху работата си. Става
дума за лобиране по линия на това, че Македония е
кандидат-член за ЕС и НАТО, за представяне на тези случаи пред
ЕП, и предявяване на нови условия пред Скопие, по подобие на
"гръцкия сценарий" със спора за името. По света има десетки
случаи на разделения от типа една нация - две държави, затова
подобни въпроси трябва да бъдат разплитани малко по малко само
по линия на политиката и диалога.
- Какво ви каза тя, когато разговаряхте с нея?
- Тя разказва много и различни неща, които са се случили с
нея. Наистина, по много и различни начини е била тормозена
през изминалите вече близо 2 години. Ще систематизираме
развитието на нейния случай и след това вече ще подходим и към
останалите случаи, за които говорихме.
Интервюто е излъчено по радио "Фокус". |
