|
Сряда, 7 Юли 2010г.
Автор: АДРИЯНА НИКИФОРОВА
 Павел
Шопов е роден през 1955 г. в Пловдив. Завършил е право и до
1989 г. е бил съдия. Шопов е народен представител в 36-ия и
37-ия парламент. Депутат от Пловдив в 40-ото и 41-вото Народно
събрание от групата на АТАКА. Заместник-председател на 41-вото
НС от АТАКА. Член на комисията по бюджет и финанси.
- Г-н Шопов, преди ден вие заедно с адвокат Петър Петров се
завърнахте от Гевгели, където придружавахте Спаска Митрова при
последното й връщане за среща с дъщеря й. Как ви посрещнаха
хората в Македония?
- Противоречиво. Разделението идва по промакедониското им и не
българското им мислене и съзнание. Бях свидетел на топли сцени
при срещи на Спаска с нейни съгражданин. Имаше обаче и
подмятания, които бяха цинични и обидни. По-грубо се държаха
хора, които личи, че бяха по-елементарни като култура. Тези
подмятания бяха за това, че тя е с българско самосъзнание. В
това малко градче Спаска е изключително известна, тя има
качествата на лидер. Да не забравяме, че тя е работила като
учителка. Разбира се, хората знаеха и за случая с отнемането
на дъщеря й Сузана.
- Разбрахме, че сте били под наблюдение, след като сте
влезли в Македония. На какво се дължеше този интерес към вас?
- С влизането в Македония службите ни държаха под око. Още от
границата бяхме деликатно наблюдавани от кола, която ни
придружи до Гевгели. Проследяването беше ненатрапчиво, но
забележимо дори за лаик в шпионските дейности. В Македония
следят изкъсо всичко, което се случва с казуса Спаска Митрова.
Доказателство за това е, че всички медии знаеха, че отиваме в
Гевгели, въпреки че се постарахме нашата визита да бъде
дискретна. Проследяването не ме изненада, защото знаем за
полицейщината в тази държава. Там близо 100 години това се е
превърнало в практика. Интересен е и фактът, че всички в
Гевгели знаеха, че Митрова е приела предложението на
евродепутата от АТАКА Димитър Стоянов да стане негов
сътрудник. Разбрахме от източници в Македония, че и в. "Атака"
се следи с особено внимание там и не само по случая Спаска
Митрова. Вестникът е взет е на отчет от властта, така да се
каже, и на него се гледа като на по-специален вестник от
българската преса.
- Каква е причината, според Вас?
- Причината е, че българската държава за първи път се ангажира
на толкова високо ниво - в мое лице, като зам.-председател на
Народното събрание, защото това всъщност беше и качеството ми,
не само като деец на партия АТАКА.
- Какво впечатление ви направи Спаска като майка, тъй като
аргументът, с който й е отнето детето е именно, че не е добра
майка?
- Тя е перфектен човек отвсякъде. Спаска е представител на
местния елит и като излъчване, и като начин на мислене, и като
отговорности. Тя е цяло богатство за България, защото тя се
чувства по-близка и много по-принадлежна към нашето общество,
към нашата държава. Това е била, разбира се, и причината за
ексцесиите, за конфликтите, за цялата драма, която я е
сполетяла.
- А не защото е лоша майка?
- Не, разбира се. Една от целите ни беше да проучим въпросите
във връзка с местното законодателство. При разговорите с
колегите стана ясно, че и в Македония е абсолютно изключение
дете да бъде предоставено на бащата, особено на тази ранна
възраст. Сузана сега е на три години, но когато започва
процесът е била на месеци. Отнемането на правата на майката
може да стане само, когато майката е обвинена в някаква
арогантна неморалност и няма условия за възпитание на детето.
И двете обстоятелства при Спаска не съществуват. Видяхме един
прекрасен дом, с прекрасен двор, да не говорим за подредба,
чистота, хигиена. В същото време е известно, че бащата на
детето, бившият й съпруг, живее в маломерно жилище заедно с
цялото си семейство.
- Как ви прие семейството на Спаска?
- Гостоприемно, изключително мило, с грижи. Когато Спаска взе
детето си, ние с адвокат Петров се оттеглихме, но останахме на
близо, за следим да не стане някакъв инцидент. Защото това
беше едната част от нашия ангажимент, да не допуснем да има
инциденти или ексцесии по време на срещата, каквито е имало
преди това. Другата част беше да проучим местното
законодателство и свързаните с това дела на Спаска. Сега за
първи път всичко е подредено и ясно. Така адвокат Петър Петров
ще може да следи отблизо делата срещу нея.
- Вие сте били дългогодишен съдия. Как преценявате трите
дела срещу Спаска Митрова?
- Първото дело, за това, което е вкарана в затвора, е било
съшито с бели конци. Един процес, който е имал за цел да я
уличи в някакво несъществуващо деяние. Тя не е имала
документа, с който се уреждат свижданията на бащата тогава, за
да организира предаването на детето, въпреки това тя го е
давала. Всичко показва един политически процес - това беше и
мнението на адвокат Петров. Моето наблюдение е, че явно такива
репресии в тази държава се правят с много хора.
- Това не е прецедент, така ли?
- Не е прецедент, но тук нещата са усложнени от българското й
самосъзнание. Нейният процес щеше да бъде един банален случай
в тяхното общество, ако самата Спаска, която е смел човек, не
повдигна завесата. Нашата цел беше да се види, че зад Спаска
Митрова, която е българска гражданка, стои цялата България и
всички искат да я защитят.
- Какво може да направи АТАКА оттук нататък?
- Подобно на това, което вече започнахме да правим. Както е в
баскетбола, бих казал - персонална защита. Според тяхното
право не може чужд адвокат да я защитава. Но български адвокат
ще бъде в залата. Включително и да следи наказателното дело за
"обида" на македонския съд, по което Спаска е осъдена, но ще
обжалва. Изчакваме само да излязат мотивите на съда, и ще
обжалваме. В делото ще участват двама адвокати от АТАКА - Явор
Нотев и Петър Петров и аз, разбира се. Целта е да се покаже,
че българската държава защитава своите граждани, което е
цивилизационно право, където и да бъдат те, и в каквато и
ситуация да попаднат. Не трябва да повтаряме случая с
медицинските сестри в Либия. Процесът в Либия беше игнориран и
крит в първите месеци, когато можеше да се направи много за
тези българи. Сега АТАКА има цел да следи случая, да му дава
гласност, да показва развитието и пред българското общество,
което, както се видя, никак не е безразлично. |
